Programming = ++Algorithms;

Разговор с Панайот Добриков, един от авторите на книгата “Програмиране = ++Алгоритми;”

Ще успее ли Java да се нало­жи като основен език за прог­рамиране и ще измести ли С++? Кой ще е езикът за прог­рамиране на този век?

За това дали ще се наложи -тя вече се е наложила. Всички сме свидетели на множество ус­пешни Java продукти, все още работата като “Java програмист” е една от най-често предлагани­те и търсените. За бъдещето не­щата са доста несигурни. Несъм­нено Microsoft ще положи мак­симални усилия да наложи .NET платформата си, докато “Java ак­циите” на Sun в последните две години падат, подобно на акции­те на Веа – най-известния appli­cation сървър. Java пазарът обаче все още е стабилен и аз не очак­вам това да се промени скоро. Но като цяло – нашият призив към читателите, както и на стра­ниците на книгата, е винаги да започват от техниките на програ­миране и технологиите. Това е нещо непреходно и винаги ще бъде полезно на всеки, незави­симо какъв ще бъде езикът на бъдещето. Нещо като физиката и математиката. Аналогията на пръв поглед може да се стори странна, но аз мога да споделя някои свои наблюдения: СЕО-то (Хенинг Кагерман) на една от най-големите софтуерни компа­нии в момента (с над 10 000 developer-a) е доктор и профе­сор по физика, а повечето от С-level позициите са заети от хора с Ph.D. по математика. Моето виждане е, че фундаменталната наука, която едновременно те “прави умен” и те държи в тече­ние със съвременните компю­търните технологии, са именно алгоритмите, техниките за прог­рамиране, дрри на теоретично ниво. Горното, допълнено с мал­ко практика и опит, може да направи “желязно” бъдещето на всеки, който има достатъчно нерви и интелект да се занимава с подобни неща.

Какво значи за теб е-свят?

За себе си мога да кажа, но това не се покрива много със стандартните дефиниции на е-свят. Няма да разглеждам въпро­са в аспекта на това как Интер­нет, и компютърните технологии изобщо, се ползват в работата, бизнеса, индустрията, а по-ско­ро в личния живот. От тази глед­на точка може би основият “фий-чър” на е-света е забавлението и в днешно време технологиите предлагат много в тази насока: информация от всякакъв род (програмата на кината, курса на долара, онлайн варианти на много вестници, пиратски копия на най-новите книги, филми, му­зика, игри), лекции, статии…. Не по-маловажни са и интерактив­ните начини за комуникация – ICQ, IRC, форумите. За някои хора последното е много по-важно дори и от реалният свят. За мен всичко това има смисъл единствено ако се допълва от ре­алността. Например, след като си приказвал с 16 годишна уче­ничка по ICQ, най-нормалното е да я поканиш на бар и у вас. Иначе, ако чатът се проточи пре­калено дълго и остане само он­лайн, ползата е точно такава, каквато ако си бил гледал телеви­зия през това време.
Няма смисъл да сравнявам алтернативите да имаш пет биб­лиотеки с 500 книги и това да си ги подредиш в PDF-и по фолдери. Или да пазиш и гледаш 200 филма на HDD вместо на видео­касети. Повечето Интернет сайтове вече станаха толкова “ум-ни”, че почти нямат алтернатива (Google – където вече можеш да намериш всичко, със заявки почти на “естествен” език; Research Index на NEC и онлайн библиотеките със статии за тези, които се занимават с наука; голе­мите портали за новини, където информацията често е по-акту­ална и по-обективна от конвен­ционалните медии; и т.н.).
Аз лично през последните ня­колко години прекарвам време­то си почти изцяло пред РС-то. Това е един от най-успешните начини да подредиш света на своя десктоп, така че да ти бъде възможно най-полезен. Никога не се разделям с лаптопа си – в офиса, у нас, на плажа. Новите модели на Sony, които имат поч­ти джобен формат и тежат 800 грама, могат да се ползват прак­тически навсякъде – дори в авто­буса или пък на гърба на жена си.

Към коя област на компю­търната информатика си се на­сочил?

Ами по-скоро бих казал, че вече съм се “продал” почти изця­ло на софтуерния бизнес. На на­чина, по който се правят и про­дават продукти (а не проекти). В компанията, в която работя, мо­жеш да се отдадеш на това, и аз го правя. Разбира се, все още много ми харесва да се занима­вам и с теоретична информатика и го правя винаги, когато ми ос­тане време. Поддържам контак­ти с много познати в големите световни университети и покрай “как е?” често се запалвам да се занимавам и с теория. Преслав сега е в Бъркли и след книгата все още пишем заедно (попу­лярни статии в български списа­ния, имаме планове и за конфе­ренции). Преслав е изключите­лен човек, не само в това, с кое­то се занимава, но и като приятел. Живяхме две години заедно в Студентски град и това бяха две от най-полезните и забавни години в живота ми. Така че пок­рай него мисля, че трудно ще се отделя напълно от теоретичната информатика.
За конкретните области – тех­ники за програмиране, съвре­менни течения в теоретичната информатика: online алгоритми; разпределени и клиент-сървър технологии – доколкото може да се говори за наука там – в тази област по-скоро съчетавам прак­тиката с теорията; нерешени за­дачи в компютърната информа­тика; традиционно известни и интересни области – NP задачи и ефективни методи за решаване­то им (евристични алгоритми, приближени алгоритми), графи, ефективни структури от данни